Късноантична крепост на нос Св. Атанас
Галерия
-
винарна, нос Св. Атанас
-
базилика, нос Св. Атанас
-
раннохристиянска базилика, нос Св. Атанас
-
крепост нос Св. Атанас
-
крепост нос Св. Атанас
-
-
скулптура на Херакъл, 2-3 в.пр.Хр.
-
крепост нос Св. Атанас
-
крепост нос Св. Атанас
-
крепост нос Св. Атанас
-
крепост нос Св. Атанас
-
крепост нос Св. Атанас
-
крепост нос Св. Атанас
-
крепост нос Св. Атанас
-
Древната крепост на нос Св. Атанас бе избрана за най-добър туристически обект на България за 2017!
Отворена е за посетители от май 2014 г. Тя е сред най-интересните археологически обекти на Българското Черноморско крайбрежие с прекрасен изглед към морския залив.
Хората са населявали мястото в различни исторически периоди - от VI в. пр. Хр. до началото на VII в. Частично е проучен тракийски култов център (VI в. пр. Хр. - I в. сл. Хр.) и светилище на митичния герой - полубог Херакъл (II - III в.)
Разположената на ръба на скала крепост може да се определи и като малък пристанищен град. В крепостта на площ от около 35 декара са живели над 1000 души. Укрепителната линия се е състояла от каменна крепостна стена и ров пред нея. В крепостта е проучена и представена малка обществена баня, изградена в началото на V в. Разкрити са три винарни, които показват, че отглеждането на лозя и производството на вино е било едно от основните занимания на населението в древността, а и до днес. В най добре запазената винарна се вижда дървен модел на античен уред за мачкане на грозде, т.н. гръцка преса. В крепостта са проучени повече от тридесет сгради с каменен градеж - жилища, работилници, складове, магазини, питейни заведения. Главната улица води от входа на крепостта до базиликата и фара.
Ранно християнският комплекс включва базилика, жилище за главния свещеник, кръщелни, хранилище за дарове и кладенец за светена вода. Част от базиликата е възстановена - пода на наоса, покрит с керамични плочи, олтарната преграда с колони и олтарната маса. Олтарната абсида е насочена на изток и стига ръба на скалата. Покрай стената на олтарната абсида е синтрона - амфитеатрално разположени стъпала, типичен за раннохристиянските епископски църкви. В средата на синтрона е престола на епископа.
Крепостта е преживяла няколко природни катаклизми и варварски нашествия, но след тях отново се е възстановявала, за да бъде опожарена и изоставена при аваро-славянското нашествие през 614 г.
В музея на гр. Бяла са изложени ценни артефакти, открити при археологическите проучвания в крепостта.
