Остров Св. Анастасия

Галерия
  • Към остров Св. Анастасия

    Към остров Св. Анастасия
  • Потъналия кораб

    Потъналия кораб
  • Остров Св. Анастасия

    Остров Св. Анастасия

В акваторията на Бургаския залив се намира единственият обитаем остров по Българското Черноморие – Света Анастасия. Островът се е появил след изригването на вулкан, а в резултат на бурите и морските вълни са се появили причудливи скални образувания – Гъбата, Дракона, Вкамененият пиратски кораб, Портата на слънцето. Късчето земя на 6,5 км (4 морски мили) югоизточно от Бургас е разположено между нос Чукаля и нос Атия.
Най-ранното човешко присъствие на острова е засвидетелствано през епохата на късната античност (IV-VI век). Доказателство за това е обилният керамичен материал, открит при подводните проучвания, проведени през 1973 г.
Oстров Света Анастасия е за първи път нанесен върху картата на Черно море от холандския картограф Николаос Витсен през последното десетилетие на XVII век.
Манастирът  „Света Анастасия Фармаколитрия (Лечителка)” е единствената островна обител в България, част от която е запазена до наши дни. През Средновековието такива свети убежища е имало на созополските острови Свети Иван, Свети Кирик и Юлита и на остров Свети Тома, но сега от тях има само археологически останки.
Най-ранните данни за съществуването на обителта са от XV век. През годините манастирът е бил опожаряван няколко пъти и нападан от пирати.
Манастирската църква, носеща името "Успение Богородично", е  малка, но със стабилен каменен градеж, укрепен с дървени сантрачи. Тази най-стара част на църквата впоследствие е превърната в олтар. Между него и по-късното разширение на манастирската църква е разположен забележителният дървен иконостас от 1802 г.  За строителство в края на XVIII в. говори новоткритият при консервационна дейност надпис, който свидетелства за построяването на каменна сграда през 1772 г. В началото на XIX век този надпис е бил вграден в новопостроения метох.
Българският "Алкатраз"
Църковната обител просъществува до 1923 година, когато манастирът е превърнат в затвор. Там са заточени 132-ма комунисти и земеделци. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава правителството да прехвърли затворниците в бургаския полицейски участък, а част от тях са освободени.
След атентата в софийската църква "Света Неделя“ през април 1925 година, островът отново е превърнат в затвор. На 29 юли 43-ма от арестантите успяват да избягат с две гребни лодки до нос Чукаля, откъдето се скриват в Странджа планина. В тяхна памет едно от крилата на манастира по-късно е превърнато в музей.
Фарът на острова бил изграден от френска компания през 1889 г. Той бил монтиран върху железен стълб, издигнат на 40 метра над морското равнище и при добро време светлината му се виждала от 10 мили. През 1912 г. в северната част на острова са положени основите за новия фар, който направлява корабите и до днес. Той е запален за пръв път на 13 юни 1914 г.
От 60-те до 80-те години на миналия век Островът става любимо място на творческата бохема на Бургас. Негов „губернатор“ дълги години буразлии наричат големия бургаски поет Христо Фотев, който прекарвал голяма част от времето си там. На острова тогава имало ресторант, малък хотел, църква и кей.
Островът е известен и с това, че там са снимани филмите на Рангел Вълчанов "На малкия остров” и "Островът” на Камен Калев, с участието на Летисия Каста.
От 2001 година Света Анастасия е със статута на културно-историческа забележителност.

Остров Света Анастасия днес:
Лекарна, предлагащи чудодейни билки и отвари, манастирска килия от Средновековието, в която може да пренощувате, ресторант с автентични бургаски ястия по стари рецепти… и всичко това на най-романтичното място в Бургаския залив – Остров Света Анастасия. До там стигате с корабче, на което сте се качили от "Магазия 1" (непосредствено преди Морска гара - Бургас).
Ресторант
Ресторантът на остров Света Анастасия е с капацитет 50 места и не случайно носи името "100 години назад". Автентичната кухня и атмосфера ще пренесат посетилите на Острова в традициите на региона от миналото до днес. Морски специалитети, както и ястия, приготвени по стари бургаски и манастирски рецепти, ще задоволят всеки вкус, а уникалната обстановка ще добави към вкуса на храната и една от най-специалните съставки, които островът притежава – късче райска наслада.
Музей
На втория етаж в голямата манастирска сграда ще откриете интерактивната музейна експозиция, която пресъздава богатата история на остров Света Анастасия. Пиратска съкровищница, манастирска обител, затворнически килии и място, вдъхновило бургаски писатели и поети, откриват пред посетителите миналото на Острова.
Интересното в музея е успешното съчетание на традиционно експониране и интерактивни методи за визуализация. Музеят предоставя възможност да се докоснете до неповторимо изживяване, потапяйки се в историята на Острова.
Музейната експозиция включва шест отделни стаи, всяка от които разкрива различен етап от историята на остров Света Анастасия.
Съкровищницата
Първата стая на музея пресъздава най-далечното минало на Острова. Тук се съчетава експозицията на артефакти, открити в акваторията на Света Анастасия през годините, с разказите и легендите за пиратските набези в миналото. "Съкровището“ на Острова включва испански реали, венециански дукати и турски алтъни. Ефектността на вътрешното пространство се подсилва от атрактивно осветление.
"Екамос"
Поетът Христо Фотев е нарекъл "екамос“ биолуминисцентния ефект на планктона. Стаята "Екамос“ пресъздава това магично природно явление и като че ли ни потапя в едно романтично виртуално нощно къпане в морето.
Островът на свещениците
Тази стая е свързана с монашеското минало на Острова. Тук можете да видите автентично представения живот на монасите чрез различни предмети – икони, книги, писма, чинии, чаши. Картината от монашеския бит оживява пред посетителите благодарение на видео проектори.
Затворническа килия
Звуци, видео и картини пресъздават затворническия период в историята на Света Анастасия, когато островът се е наричал Болшевик. Стаята е оформена като затворническа килия. Портрети и архивни кадри допълват картината за живота на тези, които са излежавали своите присъди на Острова.
Света Анастасия
Тази част от музея е посветена на светицата, чието име днес носи Острова – Света Анастасия Фармаколитрия. Икони и изображения от различни школи и периоди запознават посетителите със светицата. Как е живяла и как е загинала Света Анастасия, както и от къде произлиза името й Фармаколитрия – отговорите на тези въпроси са дадени именно в тази стая.
Житие на Света Анастасия
Света Анастасия Фармаколитрия е сред малкото жени-мъченици, почитани изключително ревностно и с много любов както от католическата, така и от източноправославната църква.
Анастасия е родена в Рим в благородническо семейство. Баща й Претестат бил сенатор, а майка й Фавста изповядвала християнството. Неин учител бил Хрисогон – също християнин, впоследствие канонизиран. След смъртта на майка й, Анастасия била насила омъжена за сенатора Помплий. За да запази девството си, тя се престорила на неизличимо болна и не допуснала близост със съпруга си. Помплий подложил съпругата си на унижения и обиди. Но той скоро загинал - по време на една буря корабът му потънал. Така Анастасия останала вдовица и започнала да използва богатството си за облекчаване на страданията на затворените в тъмниците християни. Тя започнала да пътува от град на град и навсякъде утешавала затворените си единоверци, лекувала ги, осигурявала им храна, а когато можела заплащала богато на тъмничарите за освобождаването им. Постепенно тя изучила до най-големи тънкости лекарския занаят и станала легендарна лечителка. Затова била наречена „Фармаколитрия” – от гръцки  „избавителка от страданията”.
През тези години император Диоклециан подложил християните на най-голямото гонение в историята на църквата. По това време Анастасия била в провинция Илирик, в гр. Сирмиум. Една сутрин тя отишла както винаги в затвора и го заварила празен – предната нощ всички християни били избити. Тя се разплакала и така за всички станало ясно, че е християнка. Незабавно я арестували и въпреки увещанията лично на императора,  Анастасия не се отрекла от християнската вяра и била хвърлена в затвора. В продължение на 60 дни била оставена без храна, но въпреки всичко останала жива. Затова, заедно с още 121 затворници, тя била натоварена на кораб, който бил умишлено пробит. Благодарение на молитвите на Анастасия корабът не потънал и затворниците успели да го докарат до най-близкия бряг. Когато разбрал за поредния  неуспешен опит да бъде убита, управителят на Илирик разпоредил Анастасия да бъде разпъната между четири стълба и да бъде изгорена жива.
На 22 декември 304 г. заповедта била изпълнена. Според църковното предание Света Анастасия загинала, но тялото й останало неповредено от огъня. Паметта на светицата се почита на 22 декември – в деня на мъченическата й смърт.