Остров Свети Иван

Галерия

Остров Свети Иван е най-големият черноморски остров в акваторията на България. Площта му е 660 дка, а най-високата му точка е на 33 метра над морето. Намира се на километър от Созопол.
Островът е природен и археологически резерват, поставен под закрила на държавата с постановление от 1965 г.
На острова е изграден сонарен фар, който подава звукови и светлинни сигнали указващи пътя на плавателните съдове към Бургаския залив.
Интересно е да се отбележи, че островът е служел за ориентир на мореплавателите още от древността. Тогава за сигнал за били използвани огньове. Друг любопитен факт е, че единствената находка по нашите земи, изобразяваща фарово устройство е сечена в района на Аполония. На лицевата страна на монетата е изобразена жената на римския император Марк Аврелий (161-180 г.), а на обратната – фар с горящи пламъци.
Островът е бил свято място за древните траки, които направили тук свое светилище през VII в. пр.Хр. През ранното средновековие тук е бил построен голям манастир, който през 1308 г. получава статут на царски. В средата на XV в. манастирът е разрушен, а само след няколко години отново е възстановен. През 1629 година османците го унищожават отново, за да не послужи като убежище на пиратите, върлуващи във водите на Черно море.
Остров Св. Иван е обект на непрекъснати археологически проучвания. През 2010 г. тук бяха открити мощи на св. Йоан Кръстител, които днес са изложени за поклонение в храма „Св. св. Кирил и Методий” в гр. Созопол.
До острова няма организирани туристически посещения. Той обаче е достъпен за туристи. До него може да се стигне с лодка от созополското пристанище.
Флора
Остров Свети Иван е най-големия по българското крайбрежие. Скалите му се издигат на над 30 м над морското равнище. По стръмните крайморски скали, под въздействието на солените пръски на прибоя се формират специфични халофитни (соленолюбиви) съобщества. Растенията, включени в тях са както редки и ендемични като напр. гърлиците (род Limonium), така и обикновени рудерални видове. Западната половина на острова е обрасла с гъсти петна храсти, предимно от трънка, шипка и отделни смокини, бадеми и брястове. През пролетта склоновете му се покриват с белите цветове на гарвановия лук (Ornithogalum sp.), тук там се виждат красиви минзухари (Crocus pulchellus), жълтурче (Ranunculus ficaria).
Фауна
По ниските скали, плискани от морето често пъти може да се видят сиви водни змии, излезли на брега да изядат на спокойствие уловените в морето риби, най-често попчета. Като цяло херпетофауната на острова е бедна. Срещат се още и сухоземните костенурки – шипобедрена и шипоопашата, донесени тук от хората и пуснати на острова. В началото на 20-ти век тук е бил аклиматизиран и заекът подзеник (Orictolagus cuniculus L.).
През 1993 г. Св. Иван е обявен за защитена територия, с цел опазване на естествените местообитания на редки и застрашени видове птици, включени в Червената книга на България. Скалистите брегове на острова предлагат множество ниши, цепнатини и пещери, в които гнездят различни видове птици. Няколкото фиорда, привличат птиците за храна и почивка. Над островите преминава миграционният път на птиците Виа Понтика, правейки това място особено интересно за орнитолозите, които всяка година посещават точките по пътя на птиците, за да ги наблюдават и изследват. По време на миграция различни видове пойни птици посещават острова: щиглеци (Carduelis carduelis), конопарчета (Acanthis cannabina), диво канарче (Serinus serinus), полски чучулиги (Alauda arvensis), жълти и бели стърчиопашки (Motacilla flava, M. alba) и др. Късметлиите могат да видят и по някой сокол скитник (Falco peregrines) кацнал на скалите за почивка. Във водите около острова може да се наблюдават големи и черноврати гмурци (Podiceps cristatus, P.nigricollis), средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan), сива чапла (Ardea cinerea L.), бели ангъчи (Tadorna tadorna) и др.
През март 2013г. по скалите на острова бе установена и малка колония на качулатия корморан. Оперението на възрастните е черно с металнозелен отблясък и качулка от пера на главата. Досега размножаващи се птици бяха известни само от северното Черноморие, по отвесните скали на нос Калиакра и Тюленово. Остров Свети Иван приютява първата колония на този вид по южното Черноморие.